Чудовищата и критиците
- от Дж. Р. Р. Толкин
1997 г.
В книгата се включват и есетата „Английски и уелски”, „Прощална реч към университета Оксфорд”, както и реферат на тема „Измислените езици”, с примери на поеми на елфически. Най-известното есе е „За приказките”, в което се обсъжда същността на приказките и на фентъзи разказите.
Беоулф — Чудовищата и критиците
Лекция за Британската академия от 1936 г., превърнала се в един от най-важните трудове в изучаването на англосаксонската епическа поема „Беоулф”. В нея Толкин критикува литераторите, че не обръщат достатъчно внимание на историята, разказана от поета, а вместо това я разглеждат като източник на непълна информация за исторически, археологически, фолклорни и пр. елементи. Според него, „Беоулф” не е второразряден Омиров епос с прекалено много чудовища и разпокъсана история, а геройски прочит на живота на смъртни мъже в един опасен и преходен свят.
Въпреки че Толкин считал себе си за последовател на Романтизма, той също съзнавал, че старите поеми не са основани единствено на митологията и разбирал и литературната им стойност — авторът правил алюзии с традициите, така както един съвременен поет би черпил от историята и класическите произведения. Тук си проличава и че Толкин не ненавиждал алегорията, когато е употребена на място — тук можете да прочетете неговата красива алегория за кулата, построена да гледа към морето. По-късият „За превода на Беоулф”, написан за изданието на „Беоулф и Финсбургския епизод” от 1940 г. (JR Clark Hall, ред. CL Wrenn), ще се хареса на интересуващите се от историческа лингвистика.
Сър Гауейн и Зеления Рицар
В тази си лекция от 1953 г. за университета в Глазгоу Толкин ревностно защитава признанието и опрощението на греховете на Гауейн, които критиците често смятат за недовършено и незначително. Голяма част от анализа разглежда въпроса дали греховете и социалните норми се намират на еднаква етична плоскост.
Прочете повече за „Сър Гауейн и Зеления рицар”
За приказките
Най-известната лекция на Толкин е написана през 1939 г., а по-късно и публикувана в „Дърво и лист” от 1964 г. Тук Толкин разсъждава над естеството на приказките, тяхната значимост и корени, както и до каква степен съвременните критици разбират приказките неправилно. Анализът включва размишления над развитието на приказките, разликата между приказка и фолклорна история, грешната представа, че приказките са предназначени за деца, създаването на други светове и т.н.
Вижте книгата „Толкин за приказките”
Английски и уелски
Лекция в Оксфорд от 21 Октомври 1955 г. — ден след публикацията на дългоочакваната книга „Завръщането на краля”. Лекцията разглежда взаимното влияние на английския/германски език и британските/уелски езици върху топографски и лични имена, както и някои подробности при образуването на глаголи. Тук можете да прочетете и как елинският „keltoi” случайно приел специално отношение към буквата „c” благодарение на Уилям Сейлсбъри, автор на „Речник на английски и уелски” за крал Хари VIII. Толкин говори и как уелският език го е вдъхновил за елфическия език синдарин.
Един таен порок
В това ранно есе от 1921 г. читателите ще открият голям брой стихове на елфически език (доста по-ранни от тези във „Властелинът на пръстените”). Тук Толкин говори и за други езици, измислени от него, в т.ч. невбош.
Прощална реч към университета Оксфорд 1959 г.
Толкин пише: „Изминаха вече 34 години от речта по приемането ми в Оксфорд… и аз все още нямам нищо особено да кажа.” В шестнадесет страници той говори за тези 34 години, в които непрестанно се е опитвал да съчетае двете си големи страсти — изучаването на езици и литература. Труда си Толкин завършва с няколко реда от англосаксонското произведение „Скиталецът”, послужило за основа на песента на рохиримите: „Hwær cwom mearg? Hwær cwom mago? … genap under nihthelm, swa heo no wære…”