Битката при Молдън

Първо самостоятелно издание на една от най-важните поетични драми на Дж. Р. Р. Толкин, която изследва актуални теми като природата на героизма и рицарството по време на война и която включва непубликувани и никога невиждани досега текстове и чернови.

Текстът е превод на анонимна староанглийска поема за сблъсък при градчето Молдън на река Пент, в който датски и норвежки викинги надвиват есекското опълчение, водено от старейшината Беортнот (Бьорхтнот). Атаката се смята за един от определящите конфликти в Англия през десети век, увековечена в поемата „Битката при Молдън“.

Написана малко след битката, поемата е оцеляла само като фрагмент от 325 реда, но стойността й до днес е неизмерима, не само като героичен разказ, но и в това, че ярко изразява изгубения език на нашите предци и възхвалява идеалите за лоялност и приятелство.

Дж. Р. Р. Толкин смята „Битката при Молдън“ за „последния оцелял фрагмент от древноанглийски героичен менестрелски разказ“. Текстът го вдъхновява да напише през 30-те години на миналия век свой собствен драматичен диалог в алитеративни стихове „Завръщането на Беортнот, син Беорхтелмов“, който представя последиците от голямата битка, когато двама от войниците на Беортнот идват да вземат тялото на своя владетел.

Изследователят Питър Грибаускас представя за първи път прозаичния превод на Дж. Р. Р. Толкин на „Битката при Молдън“, заедно с окончателния вариант на „Завръщането на Беортнот“ и съпътстващите го есета, в т.ч. и непубликувана досега лекция на Толкин, озаглавена „Традицията на стихосложението в староанглийския език“, широкообхватно есе за природата на поетичната традиция. В книгата се твърди, че, с изключение на „Беоулф“, „Битката при Молдън“ е може би „староанглийската поема, която е повлияла най-много на творчеството на Толкин“ и то най-вече на „Властелинът на пръстените“.