THE FALL OF GONDOLIN
Падането на Гондолин
- от Дж. Р. Р. Толкин
[под редакцията на] Кристофър Толкин
г.
Самият Толкин определя „Падането на Гондолин“ като „първата истинска история за Средната земя“ – сказанието е посветено на най-великия таен и добре укрепен елфически град Гондолин на нолдорите и тяхната битка да го опазят от влиянието на Мелкор, чиято единствена цел е да унищожи елфическия род и всичко, създадено от тях. Главният герой е Туор, племенник на Хурин, познат ни от злочестата си съдба в „Децата на Хурин“. Когато Туор пристига в тайния град, той извършва героични подвизи, печели уважението на елфите и става баща на Еарендил.
Срещу злото на Мелкор се изправя могъщият воден бог Улмо, но въпреки подкрепата му, нолдорите не успяват да удържат града срещу пълчищата на злия владетел и Гондолин бива изпепелен до основи.
Смята се че „Падането на Гондолин“ налага модел на митовете, които Толкин пише след това.
„Това е история за Туор, който по неволя се превръща в герой – модел за всичко, което Професора пише след тази книга. Има тъмен владетел, за пръв път се срещаме с орки и балрози, говорим за Толкин, който оформя това, което ще направи по-късно“, казва Джон Гарт, авторът на „Толкин и Първата световна война“.
Още за книгата от издателя
В преданието „Падането на Гондолин“ се сблъскват две от най-могъщите сили на света. От едната страна е Моргот, символ на върховното зло, невидим в тази история, но властващ над огромна военна сила от своята крепост Ангбанд. Срещу него е Улмо, отстъпващ по мощ единствено на Манве, предводителя на Валарите – наричат го Властелин на водите във всички морета, езера и реки под небето. Но той работи в Средната земя тайно, за да подкрепи елфите Нолдори, сред които са Хурин и Турин Турамбар.
Централно място в тази вражда на боговете заема град Гондолин, прекрасен, но неоткриваем. Той е построен и заселен от елфите Нолдори, които, докато живеели в страната на боговете Валинор, се разбунтували срещу тяхната власт и избягали в Средната земя. Моргот се бои и ненавижда Тургон, краля на Гондолин, ала напразно се мъчи да открие вълшебния таен град.
В този свят идва Туор, братовчед на Турин и изпълнител на плановете на Улмо. Насочван незабележимо от него, Туор тръгва от родния си край на страховито пътешествие към Гондолин и в един от най-повратните мигове от историята на Средната земя сам морският бог се извисява пред него над бурните океански вълни. В Гондолин Туор става велик – оженва се за кралската дъщеря Идрил и техен син е Еарендел, чието раждане и огромно значение за бъдните дни са предречени от Улмо.
Най-сетне идва страшният край. Чрез акт на върховно предателство Моргот научава всичко, което му трябва, за да подготви унищожително нападение над града с Балрози, дракони и безброй орки. След подробен разказ за падането на Гондолин легендата свършва с бягството на Туор, Идрил и рожбата им Еарендел. Те пътуват към нова история – Легендата за Еарендел, която Толкин така и не написва, но е изложена в тази книга по други източници.
След представянето на „Берен и Лутиен“ Кристофър Толкин използва същия похват на „история в развитие“ при писането на това издание на „Падането на Гондолин“. Според думите на Дж. Р. Р. Толкин това е „първата реална история на този въображаем свят“ и заедно с „Берен и Лутиен“ и „Децата на Хурин“ той я смята за една от трите „Велики легенди” на Древните дни.
Български издания
