Легенди за крал Артур
Сър Гауейн и Зеления рицар
„Сър Гауейн и Зеления рицар” е романс в алитеративен стил от XIV век, достигнал до наши дни в един единствен екземпляр, който съдържа още три творби с християнска тематика. Общото между четирите поеми е използваният северозападно-централен диалект на средноанглийския. В основата на „Сър Гауейн и Зеления рицар” стоят по-ранни елементи, както е видно от темата за отрязаната глава (основен мотив в келтската митология), въпреки че присъстват и много събития от времето на написването на творбата, като например Черната смърт.
Ръкописът, озаглавен Котън Нерон A.x, се намира в Британския музей. Първото съвременно издание е публикувано от Дж. Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън през 1925 г.
Поетът
Въпреки че са неозаглавени, другите три творби, намерени с „Гауейн”, днес са известни като „Пърл” — „Перла”, „Търпение” и „Чистота”. Смята се, че ръкописът от колекцията Котън е дело на преписвач, а не на самия автор на творбата. Затова и не се знае дали и четирите поеми от ръкописа са дело на един единствен поет. Въз основа на сравнителен анализ на диалекта, стихотворната стъпка и речника обаче, повечето изследователи смятат, че авторът е един и същ. Въпреки че името на поета (или поетите) не е известно, за него може да се съди от неговите творби. В увода към своя превод Толкин пише:
Той бил сериозен и посветен човек, макар да не му липсвало и чувство за хумор. Интересувал се от теология и имал някакви познания, които по-скоро не били професионални, а познания на лаик. Владеел латински и френски език и бил прочел много френски книги — романси и поучения, но домът му бил в западно-централните части на Англия. Всичко това е видно от използваните от него език, стихотворна стъпка и описани пейзажи.
Ръкописът е написан ок. 1400 г., но се смята, че поетът всъщност е съвременник на Чосър. Преди ръкописът да стане притежание на Робърт Котън, той се намирал в библиотеката на Хенри Савил от Банк в Йоркшир, който живял в периода 1568–1617 г. Сведения за ръкописа или поета липсват преди това. За автор най-често се споменава името на Джон Маси от Котън, Чесир.
Друга поема — „Св. Еркенвалд”, понякога се приписва на същия поет. Поемата обаче не е част от ръкописа, а може да се намери в Британската библиотека, в колекцията Харли 2250. Тя обаче е сходна единствено по използвания език и няма основания да се приписва на същия поет.
Стил
„Сър Гауейн и Зеления рицар” е написана на стил от XIV век, познат на лингвистите с името Възраждането на алитеративната форма. Вместо да използва предимно римуване и ритмика на сричките, алитеративната форма се основавала на повторение на ударени срички в рамките на две полустишия, разделени от цезура. Това е стил, характерен за староанглийската поезия — вж.„Беоулф” и статията за алитерация. Авторът на „Гауейн” обаче не спазвал толкова стриктно старогерманската форма и дори често използвал рими в края на стиха. Поетът разчупвал алитеративните стихове на отделни римувани групи спрямо тяхната дължина — похват, познат днес под името „bob and wheel”.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Разказът започва с настъпването на Нова година в двора на крал Артур в Камелот. По време на организирания от краля пир, в залата нахлува конник с брадва — Зеления рицар, който отправя следното предизвикателство: един от рицарите на Артур трябва да вземе брадвата и да нанесе един единствен удар на Зеления рицар при условие, че ако оцелее, той ще се върне след година и един ден, за да нанесе ответен удар. Сър Гауейн — най-младият рицар на крал Артур, с нежелание приема предизвикателството и отсича главата на Зеления рицар. Гигантският рицар обаче се изправя, вдига собствената си глава и казва на Гауейн да го чака в Зеления параклис след година и един ден, след което се качва на коня и си тръгва.
ПЪТУВАНЕТО НА СЪР ГАУЕЙН
Почти година по-късно, на деня на Все светии, Сър Гауейн облича най-хубавите си доспехи и заминава на коня си Гринголет, за да намери Зеления параклис и изпълни обещанието си. На щита му е нарисуван пентакъл, приписван от поета на Соломон (строфи 27—28), който да му напомня за рицарския му дълг. Пътуването му го отвежда от остров Ангълси до замък в западните части на Мерсия, където пристига в навечерието на Коледа. Гауейн е посрещнат от господаря на замъка и красивата му съпруга, които се радват, че им гостува такъв прочут рицар. След коледното пиршество, владетелят на замъка пита Гауейн защо пътешества толкова далеч от дома по празниците. Гауейн тогава му разказва за обещанието, което е дал миналата Нова година, и казва, че на другия ден трябва да отпътува за да намери Зеления параклис. Господарят на замъка се засмива и настоява Гауейн да удължи гостуването си, защото търсенето му е стигнало своя край — Зеленият параклис е само на няколко километра от замъка.
СДЕЛКАТА С ГОСПОДАРЯ
Същата нощ господарят на замъка казва на Гауейн, че докато той е на лов на следващия ден, умореният от път рицар трябва да остане в замъка, да се наспи хубаво (въпреки празника) и да се нахрани подобаващо, а господарката на замъка ще му прави компания. Също така, той предлага на Гауейн да му даде улова си ако той му отстъпи спечеленото през деня, и Гауейн приема. На заранта господарката влиза в покоите на Гауейн и се опитва да го прелъсти, твърдейки, че рицарите на Артур се славят като добри любовници. Гауейн обаче запазва обещанието си да запази целомъдрие докато не изпълни обета си към Зеления рицар и получава единствено една целувка. Когато господарят на замъка се завръща с убития дивеч, той го дава на Гауейн, а той от своя страна връща целувката на жена му. На следващата сутрин, рицарят отново е посетен от господарката, но отново учтиво отблъсква намеците й. На вечерта, в замяна на уловения дивеч, Гауейн връща две целувки. На следващата сутрин господарката отново посещава покоите му, но той запазва целомъдрие. Този път тя му дава зелен копринен пояс, който ще го пази от беда, и настоява рицарят да го запази тайна от съпруга й. Вечерта Гауейн взема улова в замяна на три целувки, но запазва зеления пояс за предстоящата среща със Зеления рицар.
СРЕЩАТА СЪС ЗЕЛЕНИЯ РИЦАР
На следващия ден Гауейн отпътува за Зеления параклис, воден от слуга на господаря на замъка, а под доспехите си носи зеления пояс. На уреченото място той намира Зеления рицар да точи брадвата си и да се подготвя за битката. Зеления рицар замахва за да обезглави Гауейн, но и след третия удар рицарят е само леко ранен. Тогава Зеления рицар се разкрива и се оказва, че той всъщност е господарят на замъка — Бертилак де Хотдезерт. Той обяснява, че трите замаха са заради трите посещения на съпругата му в покоите на рицаря, а третият удар, който ранява Гауейн, е защото приема пояса.
Зеления рицар разкрива още, че изпитанието на Гауeйн било организирано от Моргана ле Фей, любовница на магьосника Мерлин, която е гост в замъка Хотдезерт. Гауейн тогава се сбогува сърдечно с домакина и се завръща в Камелот. Там той разказва на Артур за приключението си, както и за срама, породен от факта, че почти е пожелал господарката на замъка. Артур заповядва от този ден насетне всички рицари да носят по един зелен шарф като признание за смелостта и доблестта на Гауейн.
Пърл
„Пърл” е поема на средноанглийски език от края на XIV век, написана в алитеративен стил. Въз основа на използваните стилистични похвати и диалект, анонимният поет се счита и за автор на поемите „Сър Гауейн и Зеления рицар”, „Търпение” и „Чистота”, а вероятно е написал и „Св. Еркенвалд”.
Ръкописът, който е част от Котън Нерон A.x, се пази в Британския музей. Първото издание на творбата е публикувано в „Ранни английски алитеративни поеми на западно-централен диалект от четиринадесети век”, издание на Дружество за ранни английски текстове. Първото съвременно издание е започнато от Дж. Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън през 20-те години на XX век, но е публикувано едва през 1953 г.
Жанр
Поемата е алегория и е съставена от 101 строфи от по 12 реда, а римата е както следва: а б а б а б а б б в б в. Строфите са отделени в групи от пет (с изключение на XV, която има шест). Често се използва и алитерация, макар не и последователно.
ВЪВЕДЕНИЕ
Части I – IV (строфи 1–20) Разказвачът, обезумял от загубата на своята Пърл („перла”), заспива и започва да сънува. В съня си той се озовава в невиждано красиви земи. Разхождайки се по брега на красив ручей, той разбира, че Раят се намира на другия бряг. Търсейки брод, той вижда млада девойка — Пърл, която го посреща.
ДИАЛОГ
Части V – VII (строфи 21–35) Когато я запитва дали тя е „перлата”, която е изгубил, тя му отвръща, че не е изгубил нищо и че неговата перла в просто роза, която накрая е увехнала. Той иска да пресече на отсрещния бряг, но тя му обяснява, че не е толкова лесно и че той трябва да се остави на волята и милостта на Бога. Той се интересува как е тя, а тя му отговаря, че Агнеца я е взел за Негова кралица.
Части VIII – XI (строфи 36–60) Той се чуди дали тя е заместила Мария като Небесна кралица. Тя отвръща, че всички са равни части от тялото Христово. Той казва, че Бог отдава всекиму заслуженото според делата му. Тя отговаря, че Бог дарява изкуплението на Христа еднакво за всички.
Части XII – XV (строфи 61–81) Тя го поучава за множество страни на греха, разкаянието, състраданието и спасението. Тя носи Перлата с голяма стойност (Скъпоценния бисер) защото е била изкъпана в кръвта на Агнеца и го съветва да забрави всичко и да купи тази перла.
ОПИСАНИЕ И СЪБУЖДАНЕ
Части XVI – XX (строфи 82–101) Той я пита за небесния Йерусалим, а тя отвръща, че това е Божия град. Той пожелава да отиде там, но тя отговаря, че е забранено и той може само да го види. Те тръгват по реката и той вижда града на отсрещния бряг, който е описан като пасаж от „Откровение”. След това той вижда шествие на благословените. В отчаян опит да премине на отсрещния бряг, той се хвърля в реката — така се събужда, решен да изпълни Божията воля.
Сър Орфео
„Сър Орфео” е поема на средноанглийски език от XIII – XIV век, написана от анонимен автор.
Поемата представлява смесица от древногръцкия мит за Орфей, келтската митология и преданията за феи, пренесени в английската култура чрез старофренските бретонски песни — „ле”, на поети като Мари дьо Франс. „Сър Орфео” е запазен в три ръкописа, най-старият от които е написан през 1330 г.
В поемата, Сър Орфео — крал на Тракия, изгубва жена си Юродис (Евридика), която е открадната от краля на феите и пренесена под ябълково дърво, обитавано от феи, в неговото подземно кралство. В своето отчаяние, Орфео напуска замъка си и броди в гората. След десет години той вижда Юродис да язди в компанията на краля на феите. Той ги последва в подземното кралство, където свири на арфа за краля. Кралят на елфите, доволен от изпълнението на Орфео, му предлага за награда си да си избере каквото пожелае. Сър Орфео избира Юродис и се завръща в кралството си.
Въпреки че това не е класическият мит за Орфей, който се опитва да върне жена си Евридика от царството на Хадес, поетът умело го смесва с традиционните келтски предания за феи, отвличащи смъртни, и за вълшебните преобразявания в тяхната магическа страна.
Вж. също статията за келтските митове, както и „Кралицата на феите” от Едмънд Спенсър и „Книга за феите” от Андрю Ланг.
След смъртта на Дж. Р. Р. Толкин, синът му Кристофър намира нередактиран превод на „Сър Орфео”, редактира го и го публикува заедно със „Сър Гауейн и Зеления рицар” и „Пърл”.